Може да избирате между три теми, с които Ви предизвикваме да творите! Намерете подкрепа в кратките текстове, приложени към всяка от тях.
Молим Ви, обемът на написаното да бъде минимум 1500 думи . Текстовете ще се приемат в електронен вариант (Word)
Заедно с Вашите две имена, възраст и клас, ги изпращайте на електронните адреси: petrova.irena@su-sevlievo.com и rmgatev@uni-sofia.bg
Краен срок: 11 ноември 2024 г.
Възрастова група: 10-12 клас
Жури: г-жа Ирена Петрова (СУ „Васил Левски“) и г-н Румен Гатев (СУ „Св. Климент Охридски“)
Теми:
1. Смисълът на човешкото време – питане безкрай
„Търсенето на смисъл е първичната ситуация в човешкия живот, а не „вторична рационализация“ на инстинктивните нагони. Този смисъл е неповторим и специфичен в това, че трябва и може да бъде осъществен единствено от човека“.
– Франкъл, В., (2023). Човекът в търсене на смисъл. София: Хермес. с. 131.
2. Етика на Аза: самостоятелност и отношение към останалите
„Под царство обаче разбирам систематичното свързване на различни разумни същества чрез общи закони. Тъй като законите определят целите според тяхната всеобща валидност, то когато се абстрахираме от личната разлика между разумни същества, също така от всяко съдържание на техните частни цели, ще може да се мисли едно цяло от всички цели (както на разумните като цели сами по себе си, така и на собствените цели, които всяко същество може да постави на самото себе си) в систематична връзка, т. е. едно царство на целите“. – Кант, И., (1974). Основи на метафизиката на нравите. София: Наука и изкуство. с. 89.
3. Свободна ли е волята ни? Едно традиционно питане през вековете
„Добрата воля е добра не чрез това, което предизвиква или извършва, не чрез годността си да постигне някаква предпоставена цел, а единствено чрез искането, т. е. сама по себе си и разгледана сама за себе си, без сравнение, трябва да се цени далеч по-високо от всичко, което би могло изобщо да се създаде чрез нея в полза на някаква склонност, дори, ако искаме, в полза на сбора от всички склонности.“ – Кант, И., (1974). Основи на метафизиката на нравите. София: Наука и изкуство. с. 30.
„Воля без свобода е празна дума, така както свободата е действителна само като воля, като субект. Що се отнася до връзката на волята с мисленето, може да се отбележи следното. Духът е изобщо мислене и човекът се различава от животното чрез мисленето. Не следва да си представяме, че човекът от една страна е мислещ, а от друга искащ, че в единия си джоб държи мисленето, а в другия – волята, тъй като това би било празна представа“. – Хегел, Г., В., Фр., (2018). Философия на правото. София: Изток-Запад. с. 43.
Награди за отличилите се участници и грамоти за участие за всички участници.
