Средно училище “Васил Левски” отбелязва световния ден на рециклирането 18 март. През тази година денят е част от кампанията “Искам да съм полезен. Рециклирай ме!” и отново ангажира с важни теми и въпроси, свързани с разделното събиране, рециклирането и опазването на природата. Това е петото издание на Ден на рециклирането в България, а досега участие в зелени дейности са взели над 700 училища.
Участниците в клуб „Ние изучаваме и опазваме природата“ с ръководител М. Стойнова подготвиха и представиха изложба с информационни материали за разделното събиране на отпадъците и рециклирането им, постерна сесия и макети, изработени от отпадъчни материали. Със свои материали участва и клуб „Химия за всеки“ от 10б клас с ръководител Ив. Кръстева.
Най-много впечатлиха учениците таблото с информация за разграждането на отпадъците и макетите, изработени от пластмасови капачки. С голямо желание учениците събираха на определено за целта място използвани пластмасови бутилки, което е и една от идеите на кампанията тази година – намаляване замърсяването с пластмасови отпадъци!
В междучасията бяха раздавани флаери с правилата за разделно събиране на отпадъците. Учениците от клубовете в гимназиален етап представиха темата за рециклирането пред по- малките ученици от училището: Елица Пенчева от 11б кл. показа презентация пред учениците от 5 клас с интересни въпроси и видеоклипове.
Участниците в клуб „Химия за всеки“ проведоха час с 4г клас на тема „Как и какво мога да рециклирам“. Групата по интереси, ръководена от г-жа Кръстева представи проект и макет за рециклиране на хартия и изработени от такава хартия картички пред четвъртокласници от клуб „Математиката в природата“. Калина Игнатова от 10б разказа на учениците как се рециклира стъкло и за какво го използваме след това, като им представи проекта си „Бъдещето – кристално ясно“ – участвал в XX-ото юбилейно национално състезание по природни науки и екология.
През целия ден учениците от клубовете отправяха призив към всички: „Зеленото ежедневие е въпрос на желание и на осъзнаване на нуждата от него. Не е необходимо да чакаме някой да ни даде пример или да ни напомня. Дори най-малката стъпка може да има огромно значение!“.
