История

СУ „Васил Левски“ в своята 135-годишна история

     Времето въздава винаги истинската стойност на делата, на историческите събития, издига или хвърля в забрава величия и дейци. Затова с благодарност се обръщаме назад, за да оценим делото на първите. Поемайки своя път от далечните следосвобожденски години училището ни достига прага на третото хилядолетие, съчетавайки традиция и съвременност. Доказвайки, че винаги се движи в крак с времето нашата гимназия и днес търси и намира формите на съвременността за образование и възпитание. Девизът ни е: „Знание и светлина“.

     Хиляди са възпитаниците намерили достойно място в родния край, страната и света. Десетки са тези, които достигат високи постижения в науката, художественото творчество, образованието, медицината, техниката и спорта.

     Всеотдайно, безкористно са работили десетки учители – истински педагози, ваятели на човешките души. Творци, борбени личности, те оставят трайни дири в съзнанието на своите ученици. Жителите на Севлиево са доказали, че винаги, дори и в най-мрачните години на робството, носят българския дух и морални ценности. Силен е стремежът към просвещение у млади и стари, убедени в ползата от образование. Това проличава и в трудните години след Освобождението, когато новото градско управление, съдът, различните обществени организации изискват все повече образовани хора. През 1885 г. на мястото на турските гробища е построено петокласното училище. До 1897 г. в него на втория етаж се помещават учениците от класовете, а на първия – от отделенията.

     През 1895 г. по настояване и застъпничеството на Петко Бобев – народен представител в кабинета на Стоилов и тогавашен председател на Севлиевската окръжна постоянна комисия, започва строителството на гимназията в местността „Коджа кър“, тогава в края на града. Солидната двуетажна сграда е строена по план на инж. Андрей Даскалов, а строителен предприемач е Сава Хр. Генев (Юбилеен сборник „Стогодишнина Хаджистояново училище 1844-1944г.“). На 1 септември 1897 г. тържествено е осветено и открито „Севлиевското окръжно петокласно мъжко на Н.В. княз Кирил Преславски училище“.

     През 1898 г. училището получава нотариален акт и става собственост на Севлиевска градска община с наименование „Севлиевска общинска мъжка гимназия“. Всяка година нараства притокът на ученици не само от града, но и от околните населени места. С предписание на Министерството на просветата № 15194 от 16.VIII.1912 г. при петокласното мъжко училище се откриват едновременно шести и седми класове, със закон приет от 15-то обикновено народно събрание на 1-ва сесия и утвърдено с указ № 3 от 27.I.1912 г.

     През учебната 1913-1914 с писмо № 5944 от 3.VIII.1913 г. Министерството на просвещението съобщава на директора, че се открива осми клас. Така училището става пълна гимназия.

     От 1.I.1914 г. Севлиевската мъжка прогимназия се отделя вече със свой директор Христо Ломлиев и се превръща в „Севлиевско държавно мъжко педагогическо училище“, като четвърти гимназиален клас става първи педагогически курс, а само на гимназията директор е П. Димитров (телеграма № 17724 от 28.VIII.1914г.)

     От 1.IX.1916 г. се открива седми реален девически клас при педагогическото мъжко училище, а през учебните 1917-1918 се открива и осми реален девически клас. Така в края на посочената година в Севлиево има и пълна реална девическа гимназия. През учебната 1918-1919г. завършват два випуска- един от педагогическата и един от реалната гимназия.

     През 1924 г. реалното и педагогическото училище се сливат и макар, че в отчетите на Министерството на просвещението то се води непълна реална гимназия, педагогическите седми и осми класове продължават до 1932 г.

     От 1932 г. училището става пълна реална смесена гимназия.

     След преврата на 19.V.1934 г. гимназиите в по-малките градове се закриват и това не подминава нашето училище. Със заповед № 2603 от 5.IX.1934 г. Севлиевската гимназия е закрита, но благодарение усилията на всички жители на града начело с кмета, д-р З. Лесев, с официално съобщение № 8624 от 14.IX.1935 г. се казва, че „по решение на Министерския съвет през учебната 1935-1936г. да има 6-ти,7-ми и 8-ми класове в гимназиалния клон при реалното училище“.

     През 1937 г. със заповед от министъра се открива „Севлиевска смесена гимназия“ с клон в Сухиндол (с пети и шести класове). През тази година се отрива и класически отдел.

     През декември 1944 г. се обособяват две училища: мъжка и девическа гимназия. На 18.V.1945 г. те получават имената на двамата загинали в антифашистката борба Цвятко Ганев от с. П. Славейково и Владо Илиев от с. Яворец, на основание писмо № 1313 от 20.IV.1945 г. Мъжката и девическата гимназии съществуват до 195 4г.

     На 1.IX.1954 г. се извършва реорганизация: създадени са Първа смесена гимназия „Цвятко Ганев“ и Втора смесена гимназия „ Владо Илиев“

     През 1959 г. двете гимназии се сливат в една – Политехническа гимназия „Цвятко Ганев“.

     През 1970 г. училището е с ново име: Средно политехническо училище (СПУ).

     През учебната 1976-77г. за първи път са приети четвъртокласници за обучение.

     През учебната 1982-1983г. в съответствие е изискванията на МНП училището се изгражда като ЕСПУ (Единно средно политехническо училище) с 12 годишен курс на обучение.

     На 1.IX.1991 г. училището се преобразува в Средно общообразователно училище „Цв. Ганев“ (ДВ бр. 5 от 18.I.1991г.)

     На 30 април 1992 г. се дава ново име на училището – Васил Левски, с решение №100 на Общинския съвет (протокол № 2 от 28.IV.1992 г.).

     Дотук засега свършва хронологията, която проследява промените в развитието на Севлиевската гимназия през годините изпълнени със светли събития и тържествуващи победи.

     Поклон пред всички учители и директори на училището, които са преминали през него с радост, чест, достойнство и вяра, че плодовете от труда им помагат за развитието и просперирането на родния край и нашата мила татковина. А на учениците, които сега са в училище пожелавам да бъдат достойни граждани на своето време. Да отворят очите си за изконните наши национални ценности, с които дедите ни са отстоявали през вековете, защото всичко е преходно.