ИЗПРАЩАНЕ НА ВИПУСК 2010
Сякаш вчера празнуваха Деня на буквите и с разкривен почерк изписваха на черната дъска “Роден край”. Носеха ранички, големи колкото тях самите, и ги пълнеха с пастели и водни боички. Гонеха се по коридорите и дърпаха момичетата за плитките... А днес, след 12 години, вече са истински млади мъже и жени. Строени тромаво в редиците на класа си, за последно се чувстват като ученици. Балните рокли, строгите костюми, модерните прически и горчивите усмивки напразно се стремят да прикрият подпухналите от плач очи и тъжните погледи, обгръщащи пространството в отчаян опит да фотографират в паметта си олюшената фасада на родното школо.
Как се слага край на 12 щури ученически години? Кога пастелите и боичките се изгубиха в тъмнината на бюрото? И кой реши, че вече си готов/а за света и издърпа от ръцете ти оръфаните тетрадки? Съдба – дава ти нещо и подло си го взима обратно, когато то стане част от живота ти, за да го даде на някой друг – върху твоето име на чина някой ще напише своето, друг ще се люлее върху стола ти... Завещай целия си опит на бъдещия абитуриент. И кажи “сбогом” на онази част от себе си, която избяга от теб, за да остане завинаги зад олющената фасада на милото училище.
